От Книга 1 Срещи“ на трилогията Поврати“ От края на опустошителната

От Книга 1 „ Срещи “ на трилогията „ Поврати “

От края на опустошителната международна война беше минало по-малко от десетилетие. Раните на София, породени от жестоките англо-американски бомбардировки, последователно се заличаваха. Усилено се строяха постройките в подновяващия се център на столицата. Поводи за радостни прекарвания имаха и феновете на музиката. Най-после София се снабди с нова постройка на националната опера. 

И за мен – студент по право в Софийския университет, бе същински празник, когато попаднах във фоайето и в огромната зала. За пръв път виждах такава хубост и улеснения, основани за актьори и аудитория. Посрещнахме с овации появяването на щастливите актьори върху най-високата българска сцена.

В началото на лятото на 1955 година тук се състоя тържественият концерт на българските участници в следващия Световен юношески фестивал, който предстоеше да се открие във обновена Варшава. Лауреати на извършени фестивали бързо ставаха известни: Академичният хор „ Георги Димитров “ под управлението на диригента Ангел Манолов, хор „ Бодра промяна “ на Бончо Бочев, самостоятелни реализатори. Ето за какво представянето на българските участници на новия юношески конгрес пораждаше очаквания за оценки. А танцьорите и хористите от известния отбор за национални песни и танци с началник Филип Кутев ускоряваха увереността ни, че български гении още веднъж ще бъдат отличени.

От Варшава долетя радостната новина: първа премия е получил студентът от Московската консерватория Николай Гяуров. За пръв път чувах това име. Не мина доста време и радиото, и вестниците гръмнаха с ново известие: на завършилия в Париж интернационален конкурс за оперни артисти Николай Гяуров е почетен с Голямата премия, а тенорът Димитър Узунов – с Първа премия. Прочетохме и думите на председателката на журито, прославената Тоти дел Монте: „ България би трябвало да се гордее със своите артисти “.

Не секваха мненията за деянията в Москва на изключителния млад бас Николай Гяуров. Бях в залата на Софийската опера, която се тресеше от аплодисменти при неговото първо встъпване на българска сцена в ролята на дон Базилио от „ Севилският бръснар “ на Джоакино Росини. Оттук, от сцената на Софийската опера, започваше невероятният път на новата звезда на международната музика. За малко време Николай Гяуров покори европейските подиуми. Специалистите към този момент го нареждаха до именитите баси – Фьодор Шаляпин и Борис Христов.

През тези години добивахме визия за креативните сполуки на изключителния актьор от радиото и кинопрегледите, от вестниците. Все по-често четях мнения за шеметния успех на към този момент одобрения бас номер едно, както назоваха красивия български артист. Не укривам, че желанието ми да се срещна с него нарастваше с дни и месеци.

Срещнах се и се срещнах от близко с прославения актьор при започване на 70-те години на предишния век. Оттогава до сетните му мигове бяхме в най-близки другарски връзки. Имам грамофонни плочи, филми и други записи на съвсем всички негови осъществявания. Бях същински благополучен, че в лицето на Николай Гяуров открих един от най-близките си хора.

Споделяхме идентични мисли за развиването на българската музика, за основаването на условия достиженията на музикалното ни изпълнителско изкуство да се съизмерват с най-високи мостри.

При всяко негово идване в София прекарвахме часове и дни дружно. Много пъти сме били на лов, на културни и спортни празници. 

Разказвал ми е за динамичния си живот, за креативните реализации със забележителни музиканти – диригенти, артисти, режисьори. Както и за спънки, които са му създавали завистници, недоброжелатели.

Въпреки невероятната си претовареност – програмата му беше запълнена с задължения за 4-5 години напред, той се отзоваваше на всяка наша покана за присъединяване в постановки на Софийската опера, в тържествени концерти, музикални записи, които разпространявахме посредством най-реномирани музикални къщи.

Чудесните осъществявания на Николай Гяуров на сцената на Софийската, Пловдивската, Варненската опери, на концерти в зала „ България “, в зала „ Универсиада “, а от 1981 година и в огромната зала на НДК, е мъчно да бъдат изброени.

Николай Гяуров не прекъсна своите връзки със Софийската опера. Присъстваше като неин солист на съвсем всичките ѝ изяви в чужбина. Той бе най-младият национален актьор: справедливо бе почетен с всички високи български държавни награди и оценки. Всяко самопризнание, което получаваше, го насърчаваше за нови огромни креативен проекти и планове.

Спомням си с какво неспокойствие подготвяхме 50-годишния му празник през есента на 1979 година в Софийската опера. Той консултираше проектантите, които подобряваха акустиката в залата, подбираше участниците в галаконцерта. Българската аудитория за пръв път претърпя неописуемия екстаз от изпълнителското майсторство на звездите на международната опера: Мирела Френи, Хосе Карерас, Пиетро Капучили… 

Беше ми драго да чувам най-топли мнения за майсторството на Николай Гяуров от високите посетители. Кинорежисьорът Никола Корабов направи прелестен документален филм за креативния път на юбиляра. 

Разбира се, изключителните художествени резултати на Николай Гяуров са плод на редовно образование и висока просвета, на продуктивност и всеотдаденост на музикалното изкуство. Той използваше всеки свободен ден от престоите си в София да репетира във вилата си в Бояна, да се приготвя за новите си театрални изяви, за идните записи в най-реномираните музикални студиа. Постоянно бе във въздуха на път за Чикаго, Лос Анджелис, Сан Франциско, Ню Йорк, Буенос Айрес, Токио, за всяко огромно европейско музикално средище.

През 1984 година на фамозния фестивал в Залцбург Херберт декор Караян беше привлякъл Николай Гяуров, Гена Димитрова, Анна Томова-Синтова, Маргарита Лилова, хора на Софийската опера. Присъстваше и Мирела Френи, брачната половинка на Гяуров. Чудех се на издръжливостта на Николай. Бурни овации придружаваха всяко негово осъществяване. Последен се оттегляше от залата, тъй като трябваше да дава подписи на безброй фенове. От ранни зори приготвяше идващото си присъединяване. А в дребното свободни часове бързаше да отиде на лов на риба в някоя от буйните алпийски реки към града на Моцарт.

А по какъв начин се възхищаваше от хубостите на природата! След всяка уловена рибка или ловна слука се радваше, както се радва при възторжени овации на публиката.

Николай беше почитател на футболния „ Милан “. При късите му престои в София посещаваше забавни мачове. Заедно със своята Мирела показваха наяве неспокойствие при триумф на обичания тим.

Бивахме постоянно във Велинград, в благата му бащина къща. Неговите съграждани го посрещаха с най-сърдечни усеща. Не криеха гордостта си, че е техен нашенец. Напомняха му за първите музикални изяви в ученическия оркестър и в стратегии на читалищната сцена. Мечтаеше да провежда музикален фестивал в родния си град. Пристъпихме към строителство на актуален културен дом.

Разказвал ми е свидни мемоари от своето детство и младост. Като младеж дружно със фамилията е интерниран в Търговищкия край, тъй като брат му – ученикът от Пазарджишката гимназия, известният по-късно публичен деятел Костадин Гяуров, е бил измежду родопските партизани.

От тези юношески години идва чистата привързаност на Николай към левите хрумвания. С възприятие на отговорност постъпва във Военното учебно заведение в София. Подготвя се да измине целия път на офицер от българската армия…

С усмивка разказваше, че определеният път е пресечен, самичък не знае за положително или за неприятно, след фестивал на войнишката самоинициатива. Направили го солист на хора на Военното учебно заведение. Изпълнявал солова партия от „ Мы за мир “ на Мурадели. След концерта началникът му го извикал, обяснил му, че акад. Петко Стайнов желае да се срещне с него. Големият композитор и академик – незрящият Петко Стайнов, бил безапелационен: ще ходатайства да го освободят от военна работа, с цел да учи музика. Започва да взема първи уроци при професора от Музикалната академия, авторитетния баритон с впечатляващи изяви в страната и чужбина Христо Бръмбаров. Именитият музикален възпитател му вдъхва убеденост, предсказва му огромно бъдеще.

Постъпва в консерваторията в Ленинград. Заради потвърдено дарование е трансфериран в Московската консерватория, която носи името на гениалния Пьотр Илич Чайковски.

Николай Гяуров бе благодарен на своите първи учители – българи и руснаци. Спомняше си за тежките следвоенни години, когато са споделяли оскъдицата на претърпелите войната руски жители. Със смях споделяше, че хайверът – червен и черен, бил в обилие и го консумирали без ограничаване. Благодарение и на това имал сили да учи без прекъсване, да извършва най-трудни партитури и арии. Първите му музикални изяви са на московска сцена. След зашеметяващите триумфи във Варшава и в Париж е поканен за присъединяване в огромни европейски оперни театри. Изучава италианското белканто и италианския език. При това толкоз прилежно и задълбочено, че и най-големите експерти сочеха осъществяванията му като пример на комбиниране на красивото италианско пеене с топлото славянско звучене. В тези първи години неоценима помощ му оказва брачната половинка му Златина Мишакова, негов корепетитор, критик, възпитател и майка на двете му деца – бъдещия диригент Владимир Гяуров и приключилата артистично майсторство в Италия Елена.

По-късно взаимните изяви с най-прочутото сопрано Мирела Френи възпламеняват взаимната им обич и от средата на 70-те години те заживяват като съпрузи. Заедно имат триумфални осъществявания на най-прочутите сопранови и басови партии. Мирела беше скромна, сърдечна, с възприятие за комизъм. Любовта ги озаряваше и въодушевяваше за изключителни артистични триумфи. Гениалният маестро Херберт декор Караян ми е споделял, че любовта сред двамата способства за върховите им изяви на международната сцена.

Мирела се включваше дружно с Николай в нашите концерти по случай 1300-годишнината на българската страна, на Двадесет и третата Генерална конференция на ЮНЕСКО в София, по други празнични мотиви. Тя извърши великолепно сопранови партии в постановки на Софийската опера. Николай Гяуров и Мирела Френи са създатели и непрекъснати участници в Новогодишния музикален фестивал, който организирахме в Народния замък на културата. Под управлението на надарения диригент Емил Чакъров имаха ослепително присъединяване с фестивалния симфоничен оркестър по подиуми на Европа. А записите им с оркестъра и български хорове и през днешния ден се популяризират по света.

Израз на самопризнание за забележителния влог на Стелла номеро Уно Мирела Френи в международното музикално изкуство и за заслуги към българската просвета е високата държавна премия – медал „ Кирил и Методий – първа степен “. На 9 октомври 1985 година в Тържествената зала на Министерския съвет, в наличието на видни представители на българската музика – проф. Асен Найденов, проф. Димитър Тъпков, проф. Георги Робев, композитори, писатели и актьори и естествено на брачна половинка ѝ Николай Гяуров, показах към Мирела Френи нашата признателност.

Подчертах, че креативното съдружничество в изкуството и в живота с гордостта на българската просвета – националния актьор Николай Гяуров, я свързва и с нашата татковина България. Благодарих, че откликва на всяка наша покана да гостува на българска сцена, че е измежду огромните донори във Фонд „ 13 века България “.

Връзките на фамозната прима на международната опера с България не секнаха и след кончината, която прекъсна неповторимия креативен път на великия ѝ брачен партньор Н. Гяуров. Тя бе удостоена с най-високото академично звание „ Доктор хонорис идея “ на Музикалната академия „ Проф. Панчо Владигеров “. Благодарен съм ѝ, че употребява всеки мотив, с цел да даде израз на нашето взаимно почитание и трайно другарство. Ласкаят ме и поздравленията, които получих за скромни мои празници. Позволявам си да изтъквам едно от тях:

„ Скъпи Джорджо, 

Особено се веселя да ти изпратя хиляди сърдечни поздрави по случай твоя рожден ден! За мен е висока чест да изразя откровеното си удивление от твоята неизменима обич към музиката и благоразположението ти към изкуството. 

Още от първата ни среща при гостуването на Миланската канара с „ Реквием “ на Джузепе Верди в огромната зала на НДК под диригентството на Клаудио Абадо, останах мощно респектирана от голямата осведоменост и великодушие, които превземат хората, общували с теб. Не мога да не помни дълбокото почитание, което изпитваше към нас, артистите, „ като гласове “, само че на първо място като личности…

Много скърбя, че няма да бъда с теб и Мария, с цел да отпразнуваме уместно твоя празник. Сигурна съм обаче, че и Николай, въпреки и от небето, ще бъде покрай теб и дружно с него мощно и с любов те прегръщаме. 

С надълбоко почитание и другарство вечно, 

Мирела Френи 

Юли 2004 година, Модена, Италия “

Николай Гяуров не е пропуснат. Той в действителност продължава да е покрай своите другари, фенове, сънародници. Смайва ни с изключителното си креативно дело. Творческо дело, което неразделно е сродено с непреходните полезности на българското и международното музикално изкуство. За мащабите на художествените превъплъщения на „ Бас номер едно “, както бе именуван приживе, свидетелстват изпълнените със забележително майсторство функции на фамозни подиуми, превъзходните му музикални записи със светила на музиката. Не увяхва споменът за българския актьор Николай Гяуров в: Миланската „ Ла Скала “, Виенската „ Щатсопера “, Парижката „ Грандопера “, Лондонската „ Ковънт гардън “, Ню Йоркската „ Метрополитън “, Московския „ Болшой спектакъл “, Буенос Айреския „ Колон “ и на съвсем всички фамозни подиуми в Италия, Испания, Германия, Япония, Съединени американски щати и под дърво и камък.

Оценка за неговия принос в международната просвета са и най-високите награди, които получи в Италия, Франция, Австрия и други страни. В една от влаковите композиции под Ламанш от самото начало се слуша музика в осъществяване на Мирела Френи и Николай Гяуров. Изреждането на функциите, които той пресътвори с извънредно майсторство, би лишило десетки страници: Филип Втори в „ Дон Карлос “ на Верди, Борис Годунов, Пимен и княз Ховански от „ Борис Годунов “ на Мусоргски, Мефистофел във „ Фауст “ на Гуно, Дон Кихот от едноименната опера на Масне, Дон Жуан на Моцарт, Фиеско в „ Симоне Боканегра “ на Верди, Мойсей в едноименната опера на Росини и така нататък, и така нататък Той пресъздаде с огромен триумф ролята на Банко в „ Лейди Макбет “ на Верди, княз Гремин в „ Евгений Онегин “ от Чайковски и други – доказателство, че за огромните актьори няма дребни и огромни функции.

В началото на 60-те години взе участие в постановки на Миланската канара: „ Борис Годунов “ с Борис Христов, „ Медея “ с Мария Калас. Има десетки взаимни върхови оперни реализации с Лучано Павароти, Пласидо Доминго, Хосе Карерас, Пиетро Капучили, Елена Образцова, Катя Ричарели… Ненадминатият Маестро Херберт Фон Караян го назовава „ Най-великия Филип II “. Присъствал съм на негово присъединяване в празнични представления във Виена, Милано, Париж, Москва… Тръпки на радостни усеща ме обземаха, наблюдавайки големите опашки от фенове, които го чакаха за подпис.

През 1986 година в Миланската канара бе сложена гениалната опера на П. И. Чайковски „ Евгений Онегин “ напълно на съветски език. Николай и Мирела трябваше да създадат десетки поклони пред възторжената аудитория номер едно в света.

Николай Гяуров бе „ пеещият популярен артист “ – по този начин го назоваха поради неотразимото му театрално лъчение. За съвсем 50 години той изпя ослепително над 50 басови партии – в опери, оратории, реквиеми, кантатноораториални пиеси, звукови и образни записи, филми. Винаги правилен на италианския, съветския, френския, немския, британския жанр на композиторите Верди, Пучини, Росини, Моцарт, Белини, Масне, Вагнер, Гуно, Бойто, Мусоргски, Чайковски, Бородин, Хренников…

Неговият мощен и хубав многопластов глас, гласовит тембър – еднообразно вълнуващ и при фортисимо, и пианисимо, бе огрян с ясна дикция и чудесно певческо дихание. Сложна гримаса, прелестно театрално лъчение. Споменът за Николай Гяуров продължава да ни изпълва с усеща на респект и възхита. Защото „ Човек се възхищава от това, което му е близко “ (Виктор Юго). А маестро Николай Гяуров ни е изключително непосредствен и безценен, защото разказа международна музикална орбита посредством орбитата на неговата единствена татковина. Той се гордееше, че е българин, и облиташе международните простори с аления паспорт на български жител. Показателни са дарителските му прояви в интерес на Софийската опера, на културни институции, на Държавно-обществения дарителски фонд „ 13 века България “. Паметни са неговите осъществявания на произведения на български композитори и на бисери от националното ни изкуство.

Обитаваше международния музикален връх, а бе натурален, радушен, хуманен!

Земните наслади, както и земните неволи, са част от живота и на бележити персони. И той е бил огорчаван, неразбиран, клеветен. И него са го обливали с талази на злоба, интриги, непризнателност. Отличиха го с високото звание почетен жител на Австрия и камерзингер на Виенската щатсопера. Такава премия се дава на непознати актьори за изключителни културни резултати. Със същата чест са удостоени Димитър Узунов и Анна Томова-Синтова. Ала маломерни служители от Министерството на външните работи „ осведомиха “ даже Тодор Живков, че Н. Гяуров престава да бъде български жител. Добре, че сплетнята не стигна до фамозния артист… 

Николай Гяуров имаше щастливата опция да взе участие в оперни постановки и звукозаписи под диригентството на велики имена в музиката от предишния век – Херберт декор Караян, Клаудио Абадо, Рикардо Мути, Зубин Мета, Джон Причард, Генадий Рождественски, Асен Найденов, Константин Илиев, Добрин Петков, Емил Чакъров… Преживя вълнението в постановки и концерти, дирижирани от неговия наследник Владимир Гяуров в България, Европа, Япония. Най-големите оперни режисьори Франко Дзефирели, Алексей Любимов, Лукино Висконти, Маргарета Валмонт, Покровски, Драган Кърджиев, Петър Щърбанов, Пламен Карталов и други непрекъснато привличаха за реализатор фамозния бас. Н. Гяуров бе измежду българските актьори при осъществяване на дните на българската просвета в други страни. Няма да не помни да вземем за пример по какъв начин в Болшой спектакъл го посрещаха като най-ярка звезда в музиката.

Знае се, че изпълнителското изкуство е неблагодарно. Много върхови достижения на театрални, оперни и концертни подиуми последователно изтляват дружно със загатна за участниците. Но с помощта на актуалните механически средства поколенията имат опция непрекъснато да съпреживяват прелестни изяви на първенци на международната музика, измежду които почтено място заема и Николай Гяуров.

Разбира се, обаятелният актьор Николай Гяуров не трябва да бъде противопоставян на други огромни артисти. Как да не се вълнуваме, веднага като в съзвездието на международната опера светят имената и на българските артисти Борис Христов, Гена Димитрова, Анна Томова-Синтова, Райна Кабаиванска, Никола Гюзелев, Елена Николай, Люба Велич, Христина Морфова, Петър Райчев, Димитър Узунов, Тодор Мазаров, Никола Николов, Юлия Винер, Александрина Милчева, Веселина Кацарова, Стоян Попов… Те популяризираха Отечеството. А сънародниците оцениха по достолепие техния креативен героизъм: извършената от Националната телевизия анкета дефинира като максимален интернационален триумф през ХХ век достиженията на българските оперни артисти.

Големи интернационалните импресарски къщи и ръководители на водещи оперни театри търсеха нашето подпомагане, с цел да включат Николай Гяуров и други знатни български музиканти в своите стратегии. На 1 февруари 1988 година получих следващото писмо от ръководителя на огромната импресарска компания „ Колумбия актьор “ в Съединени американски щати Ж. Ф. Мастрояни.

„ Драги господин Йорданов, 

Исках да Ви пиша още веднъж, с цел да изразя моята огромна благодарност и признателност за записите на „ Атила “, които Вие по този начин общително направихте и ми изпратихте. Аз считам, че видеозаписът на „ Аида “, който препратих с идването му, е превъзходен документ за нашите обичани другари Мирела и Николай.

Представленията на операта Метрополитен в Ню Йорк и от последно време потвърдиха благосъстоянието на артисти на България. Гена Димитрова бе в забележителна форма по време на дебюта ѝ като Турандот. След това беше Анна Томова-Синтова като Виолета в „ Травиата “. Сега Николай в „ Макбет “ е в забележителна форма. 

Аз съм толкоз благополучен да науча за серията от опери, които България прави, и за кино лентата с Емил Чакъров, Мишел Глоц и Пиер Луиджи Пици. Прекрасно е, че Николай взе участие и в двата плана. А той е господстващият „ Борис “ в света. 

– – – – – 

Искрено ваш, Ж. Ф. Мастрояни 

Изпращам копие на ръка по Николай Гяуров. “

Позволявам си да приключа загатна за огромния актьор с думи, които изрекох при награждаването му с медал „ 13 века България “. Това стана на 13 септември 1989 година – 60 години от мига, в който планината на Орфей е чула неговия глас.

Драги Николай, скъпи приятелю, 

От все сърце и душа те приветствам с твоята щастлива шестдесетгодишнина и отличаването ти с най-високия държавен медал „ 13 века България “. Приятно ми е още веднъж да посочи: твоята витална и креативна равносметка е великодушна и богата, звънка и забележителна. Ти покори най-високите оперни подиуми на света. Впечатли публиката с хубостта и силата на гласа си. Огря сцените и твоите фенове с яркото си дарование, с артистичния си сексапил, с хубостта на човешкото си омагьосване. 

– – – – – 

Отрадно е, че властелинът на огромната музика българинът Николай Гяуров въздигна певческото изкуство до нови висоти. Родината се гордее с теб и имам вяра, че и ти черпиш от нейния безконечен огън топлота и ентусиазъм. Възрастта не е недостатък. Тя е мъдрост и умеене, подстъп към нови небеса. Ето за какво всеки празник не е друго, с изключение на извор на нови стремления и очаквания. А за теб е доста, доста рано да живееш със мемоари, колкото и славни да са те. Ти целият си придвижване, очакване. Ти самият си неуморимият пасажер към все нови и нови простори и светове на огромното изкуство. Какво мога да ти пожелая от цялото си сърце и душа, с изключение на да останеш подобен и през идните десетилетия! Нека все по този начин да победи името ти в съзвездието на великите майстори!

Преди 10 години, на 2 юни, в Модена, Италия завърши невероятният витален път на Николай Гяуров. Той бе на музикалния връх не година-две, не десетилетие, а половин век. Колцина създатели имат сходна щастлива орис? Ето за какво Николай Гяуров е съвременник на бъдещето.

2 юни 2014 година